Родил се в семейство на католици - бащата е Бонифаций, братята са Рафаел и Джовани, сестрата - Беатриче
<em>Григор Вачков Григоров (26 май 1932 - 18 март 1980) е носител на титлата &bdquo;народен артист&ldquo;. Играл е в 41 български филма. Популярността му добива широки размери, след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал &bdquo;На всеки километър&ldquo; (1967-1971). Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са &bdquo;Последно лято&ldquo; (1974) и &bdquo;Мъжки времена&ldquo; (1977). Последният му филм е &bdquo;Мера според мера&ldquo;, в който неговата роля остава недовършена.<br /> <br /> </em><span style="color: #800000"><u><strong>Баща е на актрисата Мартина Вачкова и много добър приятел на Йордан Радичков.<br /> </strong></u></span><br /> Най-близо до него в последните му месеци и дни са дъщеря му Мартина и съпругата Силвия. Ето какво си спомня Мартина Вачкова от онези дни:<br /> <br /> Последната ми среща с него бе на една автогара. Тогава го запомних като един много уморен човек. Беше ме попитал: &quot;Искаш ли нещо да ти взема - лимонада?&quot; Не исках нищо. Помахахме си... <br /> <br /> Но помня вечните му думи, че иска от мен да бъда добър човек... Никога не е искал да бъда успешна, да бъда най-талантливата, най-красивата. Той казваше: &quot;Искам да бъдеш свестен човек.&quot; Повтаряше ми: &quot;Не ме интересува дали ще ми носиш шестици, искам да имаш приятели. Щом телефонът вкъщи звъни, щом те търсят приятели, значи те обичат, значи си добър човек!&quot; ...<br /> <br /> Помня как се върна от една среща с Ванга, беше много респектиран от срещата си с нея. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>След като се прибра от разговор с Ванга, беше безумно развълнуван <br /> </strong></u></span><br /> И имаше петно на панталона, все едно се е бил подпрял на ръката си, а тя му е държала ръката и му е говорила... Такива неща му е говорила, че му е капала пот от подмишницата върху панталона му. Дойде с мокро петно. Бръкнала му е в сърцето, говорила е за майка му, защото баба Мартина е починала, когато той е бил малко момченце. <br /> <br /> Ванга е направила връзката между баща ми и неговата майка. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Те са си говорили чрез Ванга <br /> </strong></u></span><br /> Той, естествено, попитал и за мен: &quot;Ще бъде ли дъщеря ми добре?&quot; Тя казала: &quot;Нема да се загуби.&quot; Е, има ме още. <br /> <br /> После Ванга на мен ми каза много интересни неща - че той ще е винаги около нас, като нещо, което лети. И ние винаги се споглеждаме с майка си, когато около нас има пеперудка или пчеличка.<br /> <br /> И като отида на гроба, и в най-спокойното време да отида, листата на това дърво започват да треперят, идва ветрец. Аз понякога и физически усещам, че той е край нас. <br /> <br /> Беше голям приятел с Йордан Радичков и с Емилиян Станев. Те бяха неразделни. Баща ми играеше много в негови пиеси... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Имаше предчувствие за смъртта си <br /> </strong></u></span><br /> ... Той знаеше, че няма да живее дълго. Той живееше така живота - и утре да си отиде, да си е свършил работата. Беше много ларж. Той никога не е говорил за това, но и майка ми, и той са знаели, че е много болен... Той никога не се оплакваше. Никога не хленчеше. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Тодор Живков много го е харесвал <br /> </strong></u></span><br /> ... Но баща ми не е бил толериран от Живков. Има някакъв орден &quot;Кирил и Методий&quot;. Но не е бил като Калоянчев и Стефан Гецов, които са били близки с Тодор Живков. <br /> <br /> Приятелите на баща ми бяха Никола Русев, Радичков... По принцип хората на изкуството бяха много толерирани, ето сега ние живеем в блок на ЦК, на държавни и партийни чиновници. Имаше привилегии - кола без ред например...<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Куфар с хляб взел за София<br /> </strong></u></span><br /> <em><strong>Никой в село Трънчовица не подозира, че Григор Вачков ще стане актьор. Всички в бедното семейство са католици - бащата е Бонифаций, братята са Рафаел и Джовани, сестрата - Беатриче. Момчето тръгва към Плевен, за да учи във винаро-лозарския техникум за агроном. Учителите обаче веднага разкриват таланта му. &quot;И баща ми напълнил огромен дървен куфар с хляб и се отправил към театралната академия в София. В нея се удивили от таланта му, но се ужасили от диалекта му. Приели го за една година, при условие че се отърве от него&quot;, разказва Мартина. За неистовите усилия на Гришата да бъде перфектен може да се разбере от неговите дневници.<br /> </strong></em><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><em>Силвия ВАЧКОВА:</em><strong> След смъртта на Гришата бях в ужасна депресия <br /> </strong></u></span><br /> <em>Търсех всевъзможни начини да се отърся от огромната мъка в сърцето си... <br /> </em><br /> Преди фаталния удар Гришата преживя и други здравословни кризи - тежка операция на стомаха, инфаркт, и всеки път под заплахата, че нещо може да се случи с него, все ми казваше: &ldquo;Много ще ти бъде трудно!..&rdquo; - с една тъга в очите, сякаш предчувстваше края си и се страхуваше как ще се справя, като останем сами с Мартина. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Защо е мислел, че ще умре млад <br /> </strong></u></span><br /> ... Понеже имаше заболяване - бъбреците му бяха болни, и в казармата това заболяване се е обострило. А по време на снимките на &ldquo;Мера според мера&rdquo; - последният му, незавършен филм, е седял на такова течение, че Мартина, която го беше видяла как стои на студа, докато чака масовките, като се върна, ми каза: &ldquo;Майко, ти не знаеш, вика - татко е ненормален. Той, вика, стои четири дни на едно течение, в една стара къща - седи и не помръдва, докато правят масовките със селяните и децата! Ако оживее, вика, ще бъде чудо!&rdquo; В Ковачевица става това при кучешки студ. <br /> <br /> Почина на 47. Съдовете му бяха атрофирали. Тромбът, който се беше образувал, беше толкова голям, че все едно, както казаха лекарите - е умрял при катастрофа - такава аномалия се е получила... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Той преживя драматично една история, <br /> </strong></u></span><br /> към която не искам да се връщам заради паметта му. Беше ми разказал всичко до най-малката подробност, но изопаченията, приказките и недоверието от приятели - колеги от театъра, очевидно самотно са го потискали. И вероятно са дали отражение върху здравето му - получи удар. Беше огорчен към края си. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Григор Вачков и Невена Коканова бяха близки приятели <br /> </strong></u></span><br /> ... Много близки. Дотолкова, че чак бяха пуснали слухове, че са любовници двамата! - понеже ги видели на улицата, хванати за ръце. Ние с Шарлето (режисьорът Любомир Шарланджиев - съпругът на Невена Коканова - б.а.) се смеехме, защото знаехме, че това не е вярно.<br /> <br /> <em><strong>Михаил ГОСТИЛНИЧАРОВ</strong></em>